Велики четвъртък, ден за пречистване. Руснаците дори го наричат Чистият четвъртък, за да подчертаят времето за пълно обновяване на тялото и душата, отвътре и отвън.
На Велики четвъртък предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденския хляб. Той носи най-разнообразни названия по територията на цяла България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини. У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца – кръвта му.
Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.
По време на маслосвета,който се отслужва сутринта на Велики четвъртък, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. В този ден всеки може да си пожелаете нещо, ако държите в ръка пари или някаква друга ценност. А ако е праведен човекът – скоро ще му се сбъдне мечтата и желанието. Вярва се, че през тази нощ момите сънуват човека, за когото ще се омъжат, като слагат пръстена си под възглавницата.
