Автор: Ирина Иванова
На 14 октомври православната църква отбелязва паметта на българската светица Петка Търновска. Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Живяла е през ХI в., просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.
Името на света Параскева идва от гръцки и гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.
Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш.
На Св. Петка са посветени десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от Ванга. Името „Света Петка” носи и Мулдавският манастир край Асеновград, който на 14 октомври отбелязва своя есенен храмов празник.
На празничната семейна трапеза на Петковден , освен обредни хлябове, присъстват курбан чорба, гювеч с овнешко месо, шкембе, сарми, ястия с праз и вино.
Поверието гласи, че ако на Петковден времето е слънчево /грее слънце/, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е люта и снежна. Ако пък времето е студено, зимата ще е мека.
