С представяне на два проекта, свързани с изследване и популяризиране на културното наследство бе отбелязан вчера в Асеновград Международния ден за опазване на паметници на културата. Инициативата бе на Сдружение „Център за култура и туризъм ТРАКЕЯ” и се проведе тематично в една от сградите, емблема за града, недвижима културна ценност -„Консулато”.

Отбелязването на Международният ден на недвижимото културно наследство започна с изпълнение на гайдарски състав „Големите гайди”.

Събитието продължи с представяне на  проекта „Изчезващ град”, който е продължение на проекта „Изчезващата София”, дело на две изследователки, социолози от „Изследователски център по социални науки” към СУ „Св. Климент Охридски”- Невена Германова и Цветелина Славчева. Проектът започна през 2011 г., разказаха авторките – реставраторки на памет, както те самите се наричат.

Ние се занимаваме с картографиране на рушащи се сгради, като се интересуваме от историята на тези пространства и на начинът по който животът на хората преминава във тях, казват авторите на проекта. За нас не толкова е важна архитектурната стойност на тези сгради, колкото обживяването им и историята, която носят.

 Интересуваме се от историята, от спомена, от промените, които са претърпели във времето сградите и самите хора, които са ги обитавали.

Тази вечер ще ви покажем доста снимки на рушащи се сгради и най-вече ще разкажем за метода си на работа, как реставрираме паметта, защото ние не сме архитекти, ние сме социолози. Ще представим продуктите на тази нова памет, която ние събираме и събуждаме с методите на социалните науки. Ще обясним как тези неща могат да се ползват в посока тип политики в туризма, културата, образованието  и изкуството и как можем да „приземим” цялото това знание и да покажем как то се ползва, с какво би могло да е полезно и как би могло да бъде полезно за старите сгради – културно историческо наследство в Асеновград.  

Как работят авторите на този проект: „Подходихме систематично – разделихме централната градска част на София на райони, ограничихме ги и всеки от екипа получи по район, който да обходи въоръжен с фотоапарат, за да снима “разрухата” в него. Резултатът на този първоначален етап беше над 300 снимки на обекти. Много едни и същи обекти бяха привлекли вниманието на повечето от участниците. Така се оказа, че повечето сме забелязали еднакви характеристики на разрухата в града: сгради, строени до 1944 г., повечето от тях в тежко състояние, обвити със зелени воали от зелени увивни растения, с пробити покриви и изгорели етажи, понякога само с вехт вид и поолющена мазилка, понякога в невероятни съчетания между ново и искрящо, и старо и разкапващо се. Голяма част от тях считахме за необитаеми или само частично обитаеми. Избрахме “необитаемостта” като най-важна характеристика, чрез която да стесним необхватната за малкия ни изследователски екип бройка от 300 забелязани сгради.“

На следващ етап авторите правят по-фина селекция на “по-значимите” от гледна точка на културното наследство сгради. Така в крайна сметка екипът избира 15 стари софийски къщи, на които се опитва да направи кратки изследователски портрети. Междувременно една от тях изчезва, а по ред други причини, къщите накрая се оказват 12. Информация за някои от сградите на липсва, но пък съседски клюки винаги да се намират и те допълват информационните липси. Други къщи освен прах и разруха, пазят още в себе си папки с архивни преписки, жалби и молби и спомени. Събраната информация е публикувана и представена в книгата “Портрети на изчезваща София”. Въпреки този доста конкретен резултат от работата им, авторите искат да направят и още нещо. Затова решават, че един виртуален рушащ се портрет на града би стигнал до повече хора и би провокирал повече размисли и действия спрямо така очерталият се проблем.

„Това са сгради, които са оставени да се разрушават и скоро ще престанат да съществуват. Една част от тях са включени в централните и местни регистри на културно-историческото наследство (културни ценности) на България. Друга част не са обявени официално за културни ценности, но са от изключително значение за запазването на историята на София, като под история разбираме не само история на архитектурата, но и историята на тяхното обитаване – живата градска история. Нашият поглед към града предоставя перспектива, която се опитва да се оттласне от класическите културно-исторически места – музеи, паметници, места – „светини”, и да се фокусира върху града на неговите обитатели. В този смисъл, дори и да изчезнат от променящата се градска среда (един трудно предотвратим процес), да се съхрани живият спомен за присъствието на тези рушащи се сгради.“ Надяваме се, доколкото зависи от нас, да съумеем и да попречим на фактическото им изчезване, пишат авторите на проекта в интернет сайта си.

Има ли в Асеновград такива оцелели през годините сгради-културни паметници? 

Васил Караджов: „Да, има такива. Аз от години се занимавам с  теренни проучвания в квартал „Св. Георги” в Асеновград и Метоха – старата градска част. Те съдържат много памет. Разглеждам сградите не само като архитектура, ами и тяхната история, нещо с което се занимава науката „Етнология” – търся не само физическите параметри на една сграда, но и в техните социални и етноложки аспекти.

Надяваме се тези наши проекти да провокират и физическата реставрация на тези стари сгради. Асеновград разполага със 115 паметника на културата, а един от най-добре запазените е именно сградата на Консулатото, където се проведе и  събитието. Това е не просто един от най-добре съхранените и реставрирани паметници, но е най-вече социализиран за съвременна употреба.“

Целта на събитието бе да се привлече общественото внимание към културното наследство на града и да се приобщят повече хора към идеята за  опазването му, както и да се представят възможности за неговото популяризиране.

Проектът „Културни маршрути в квартал „Свети Георги” – Асеновград”, създаден през 2012 г. от асеновградчанина Васил Караджов, също и инициатор на вчерашното събитие, бе вторият, представен снощи.

През 2013 г. неговият проект печели голямата награда на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за туристическа разработка. Авторът представи тематичната структура на културно-туристическите маршрути в градска среда.