Коледните пости предхождат празника Рождество Христово,поради което се наричат още Рождественски.
40-дневният Рождественски пост често е наричан и „четиридесетница на апостол Филип“, тъй като се празнува веднага след деня на апостол Филип – 14 ноември.
Постът е установен сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.
По време на постите не се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Може да се пие вино, да се консумира олио освен през по-строгите постни дни, които са сряда и петък.Коледният пост не е така строг като Великия пост и се разрешава да се яде и риба.
До 22 ноември вярващите трябва да ядат само растителна храна с олио, а от 23 ноември до 19 декември е позволена и риба, без дните сряда и в петък.
От 20 до 24 декември отново се консумира само растителна храна с олио, а на 25 декември, когато се празнува Рождество Христово, вече е позволено и блажно.
Според духовниците по-важно е човек с делата си да покаже,че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да потърси опрощение, отколко стриктно чисто физически да спазва поста. Целта на Коледните пости е да се изпълним с добрина, да се извисим духовно и така да отпразнуваме раждането на Иисус Христос, припомня Църквата.
Идеята на постенето е, чрез лишаване на тялото да се смири душата.Или както е казано: „Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека.“ (Мат. 15:11).
От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени и венчавките.Венчавки не се разрешават и от Игнажден-20 декември до Богоявление-6 януари.От Игнажден до Богоявление не се правят и помени за починалите.
