Асеновградчанинът Юсуф Билял, който работи като здравен медиатор от 14 години, обясни, че както в кв. „Лозница“, така и на други места, живеят два типа хора- такива, които се притесняват от разпространението на COVID-19 и стриктно спазват забраните и такива, които не се страхуват. Медиаторът е категоричен, че мерките като цяло се спазват и когато има струпване на хора и се направи забележка, нарежданията се изпълняват.
Прави впечатление, че хората в квартала са достатъчно информирани за въведените ограничения срещу COVID-19 и се интересуват от проблемите, свързани с разпространението на коронавируса, а най-притеснително за тях бе задължителното носене на маски на открити обществени места, преди да падне забраната, каза още Юсуф Билял. Той твърди, че има промяна и в хигиената, за което и той е помогнал, като е разпространявал постери с указания за предпазване от болестта.
Здравният медиатор е мост между уязвимите малцинствени общности и здравните и социалните служби. Той се ползва с уважението и доверието и на хората от общността, и на институциите и притежава необходимите знания, умения и компетентност за да върши своята високоотговорна работа. През 2013 г. в България работят 130 здравни медиатори, заплатени от държавния бюджет, в около 70 общини, припомнят от Националната мрежа на здравните медиатори.
В България моделът на здравния медиатор е въведен през 2001 г. Тогава пилотно се изпълнява проектът “Въвеждане на система от роми-медиатори – ефективен модел за подобряване достъпа на ромите до здравните и социалните служби” в кв. Изток на гр. Кюстендил. Обучени са първите пет здравни медиатори.
В периода между 2008 и 2013 г. броят на здравните медиатори, работещи в общините, постепенно беше увеличаван и от 109 през 2008 г., те нараснаха до 130 през 2013 г.
