От петък- 23 февруари, в православните ни храмове започва четенето на Богородичния акатист.
Акатистът на св. Богородица е разделен на четири части. Всяка от тях се чете на Малкото повечерие в първите четири петъчни дни на св. Четиридесетница. А в петък на петата седмица се чете целият акатист.
В дните на Великия пост и по-специално в петъците е отредено да се отслужва едно по-специално последование – акатист. Акатист – от гр. „akathistos“, буквално означава „без сядане, т.е. правостоящ“, т.е. по време на хвалебното песнопение християните са задължително прави.
Първият от известните акатисти е бил посветен на Пресвета Богородица и е написан в памет на чудесното освобождение на Константинопол от нашествието на персите (626 г.). Това е указано и в текста на самия акатист: „Радвай се ти, която си прекратила поклонението на огъня“. Наричан е Велик акатист. По негово подражание са съставени много акатисти, включително от богословски и литургически неграмотни хора. Единствено Великият акатист е включен в богослужението, и според Устава се пее на повечерието в първите четири петъка на Великия пост по „статии“, т.е. разделен на четири части (по три кондака и икос), а в петия петък се пее целият Акатист.
Съдържанието на първите седем кондака е историческо, а на останалите ¬ догматическо. Някои от икосите също имат повествователен характер.
Акатистът е вид усилена молитва и славословие. Той припомня живота, добродетелите и заслугите на Божията Майка за нашето спасение, като ни я посочва като пример на добродетелен живот и така ни увлича към подражание.
Акатистът е преди всичко възхвала на св. Богородица заради участието й в делото на човешкото спасение. Похвалата за това е вложена в думите на Архангел Гавриил, който я прославя като тази, „чрез която ще изгрее радостта“, „чрез която се обновяват тварите“, „чрез която падналият Адам бе възвърнат“, а „Ева се избави от сълзи“. Тайната на Боговъплъщението, в която взима участие Пречистата Дева, предизвиква у ангели и човеци благоговеен страх, тъй като тя се удостоява да стане „Царев престол“ и да носи „Онзи, Който всичко държи“. За нас, човеците, Пресвета Богородица е „стълба небесна, по която слезе Бог“, и „мост, който превежда човеците от земята на небето“.
Акатистът е похвала на Св. Богородица заради висотата на нейната слава, която я поставя „по-горе от всички небесни и земни твари“ . Ако ангелите и светиите се явяват само отблясък на Божествената слава, то над Божията Майка тази слава се излива в пълнота, защото именно тя стана „вместилище на невместимия Бог“, „одушевен храм“ „скиния на Бог Слово“, „по-голяма от Светая Светих“. Химнописецът я нарича „висота, трудно достижима с човешки помисли, … глъбина, в която мъчно се прониква и с ангелски очи“.
Акатистът е възхвала на Божията Майка като образец на добродетели и пример за подражание на всички, които се стремят към спасение. Авторът на това хвалебно пение възхвалява нейното смирение, чистота, послушание, вяра, премъдрост и дръзновение. С такова неизтощимо богатство от добродетели Пречистата Дева с основание е наречена „опора на вярата“, „познание на благодатта“, „наставница на целомъдрието“,“огнен стълб, който напътва намиращите се в тъмнина“, „венец на въздържанието“ и „драгоценен венец на благочестивите народи“.
Св.Богородица се възхвалява също така и като помощница, учителка и пътеводителка в духовния живот, като извор на радост и утешение сред житейските скърби за верните. Възхвалява се като Застъпница и Ходатайка за човешкия род пред Божия престол. Силата на нейната молитва произтича от майчинското й дръзновение, като в любовта към човешкия род тя подражава на Божието човеколюбие. Тя е тази, която „умолява праведния Съдия”, чрез която се прощават съгрешенията на мнозина“, и която е „за света покров, по-широк от облак“. Явила се като нова Ева и Майка на истинския Живот, св. Богородица е Майка на всички, защото предстои пред Бога и принася пред престола Му молитви за всички нас.
