На 3 декември (вчера) бе Международният ден на хората с увреждания.
Целта на този ден е постоянно да се мотивират политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да гарантират достъпна архитектурна среда на хората с увреждания, достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда.
За потребителите на дома за възрастни хора с увреждания в Асеновград, на ул. „Копринарска”, той бе ден като всички останали. В това се уверяваме сами прекрачвайки прага му. Това, че светът, някъде извън пределите на града и страната ни, отправя послания за повече обсъждане на проблемите на хората с увреждания, за това, че е важна индивидуалността и личното достойнство на човека, а не увреждането му, тук няма отзвук и не е тема за разговор. Дали защото нямат големи очаквания от държавата, дали защото не вярват нещо да се промени кой знае колко много за тях конкретно, 3-ти декември е просто ден като вчера и утре.
Денят минава в разговори, игра на карти, телевизия, разходка със скутерите навън, но само за тези, които са по-подвижни и не са на легло. За всички останали, които са приковани към леглото, светът започва и завършва в стаята и санитарките, които постоянно полагат грижи за тях.
Но иначе и тук се усеща предколедното настроение, макар и не чак като еуфория. Поставя се коледна украса и с нея някак неусетно всички се зареждат с очакване за нещо приятно, което предстои. Част от украсата е изработена от самите живущи в дома, те са и автори на голяма част от картините по стените на институцията. Сами са изработили коледни елхи за украса по стените, а социалните работници украсяват с тях всички етажи на сградата. Още вечерта столовата ще придобие празничен дух с красивата елха и гирляндите.
Домът за пълнолетни лица с физически увреждания в Асеновград се финансира от държавния бюджет по определени стандарти, а понякога общината дофинансира при нужда. 40 на брой са хората, за които той е техният постоянен адрес. За тези от тях, които могат да се придвижват с колички и скутери се организират екскурзии, пикници и разходки извън града до близки населени места, но и до Кърджали, например. Придвижват се със микробус.
„Правим всичко което можем за да се чувстват те пълноценни, включени в обществото, тези мероприятия ги свързват, а участието им в приготовлението за пикниците ги прави значими. На място в дома им гостуват театри, които изнасят постановки, защото им е трудно да отидат с колички на театър, просто няма достъпна среда за тях“., казва Даниела Стоицова, социален работник в Дома. Да гледат театрална постановка тук, това за тях е повече от разнообразяване, това е празник. Те им носят положителни емоции, които са много важни за тях, допълва тя. Преди дни им е гостувала Театрална работилница за мечти – Асеновград, която е представила постановката „Младоженецът“, комедия от Емил Манов. „Забавляваха се много.“, каза Даниела Стоицова.
„Персоналът тук е много важен за нас.“, коментират обитателите на дома за възрастни. „Всички хубави работи идват от тях. От директора, от социалния работник, медицинските сестри и от санитарките, разбира се. Много сме доволни! Обгрижват ни добре, разсмиват ни, организират ни събития, олимпиади, екскурзии и др..“
Знаят, че на 3-ти е Международния ден на инвалидите, но го отбелязват скромно. Вечерта ще се почерпят по нещо по повода и толкова.
„Тук ни е добре, имаме си всичко.“, казва Иван. Той е в дома от година и половина. Има си компания за разговори, не се оплаква. Отвреме навреме излиза на разходка навън със скутер. Не се притеснява от автомобилите по улиците. „Ние трябва да ги пазим и те нас!“, казва той.
„Доволни сме от всичко! Искаме само да сме здрави!“, казва Ангел.
Е. Граматикова