Иван Вазов, наречен Патриарх на българската литература, е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот, в семейството на Съба и Минчо Вазови.
Иван Вазов е писател, поет, публицист, драматург, също и почетен член на БАН (1921). Той е почетен доктор на филологическите науки. Негови братя са офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов. Учил е при Партений Белчев и Ботьо Петков, по-късно в Пловдивската гимназия.
От 1880 до 1886 година Вазов живее в град Пловдив и пише „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище на Сливница“, разказът „Иде ли?“ и др.
И в наши дни Вазовите стихове отекват в съзнанието на всяко едно поколение, като ни напомнят за красотата на родината, също и за величието на Патриарха на българската литература, чието рождение е днес.
Иван Вазов може да се каже, че е гръбнакът на цялата ни литература, написал е образци във всеки един от литературните жанрове. Великият писател е бил също така депутат и министър на просвещението. През 1920 година е обявен за народен поет, носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“.
