2 април е Световният ден за повишаване информираността на обществото за аутизма. Какво точно е аутизмът, какви са признаците по които един родител може да го разпознае у детето си, как правилно да се отнасяме към тези деца, обяснява Павлина Ванова, логопед и учител в детска градина в Асеновград.

Аутизмът е тема, която придобива все по-голям интерес за обществото и то в световен мащаб. Определено аутизмът не е болест, не е форма на психоза, не е умствено изоставане, нито пък форма на емоционално разстройство, казва Павлина Ванова. Това е разстройство на развитието, което се отличава с конгнитивен дефицит. В много от неговите проявления той има общи черти с други разстройства като разстройства от типа на дисфазията, сензорните нарушения, обясни още тя.

Симптомите на аутизма се проявяват още в ранна детска възраст, още при прохождането на детето, но само половината, дори и по-малко от тези деца биват диагностицирани преди да постъпят в детската градина.

Това състояние засяга всеки 6 на 1000 деца независимо от етническите и социалните сфери. Всички видове аутизъм, с изключение Синдрома на Рет, засяга повече момчетата, обясни логопедът. При Синдрома на Рет, който е изключително при момичетата,  е доказано, че причината е генетична мутация, за разлика всички останали форми на аутизъм. Според изследванията, които се правят, все още причините за състоянието са неустановени и недоказани.

В България няма статистика колко точно са хората с аутизъм, но в световен мащаб се знае, че едно на 100-150 деца е аутист. Нашето общество тепърва започва да се отваря за проблемите на аутистите и техните семейства, с тях работят ресурсни специалисти в училища и дневни центрове, но дали е достатъчно? Щом дори образовани хора говорят за аутизма като заболяване, за неговото „лечение“, дали има достатъчна информираност, дали се говори достатъчно, дали наистина приемаме тези деца като деца в норма?

Действително, при аутистичните деца клиничната картина е доста широка, тя обхваща три сфери –

  1. социалните интеракции /взаимодействия/,
  2. речевите умения
  3. поведението на децата

Още в кърмаческа възраст са налице първите симптоми, които могат да  насочат родителите към това, че има нещо. Нещо, което не е съвсем наред с детето – не повдига раменете си, липсва контакт с очите, липсва реакцията на повдигане на главата, на по-късна възраст ако детето не адаптира тялото към майката, а знаем, че желанието да бъде прегърнато и гушнато е много важно за едно бебе. На по-късен етап липсват социални жестове като помахване, въздушна целувка, желание да бъде взето на ръце. Т.е. вродена е невъзможност на детето да общува с околните и да реагира адекватно на взаимодействията, които му се предлагат от външния свят. За тези деца е типично също стереотипни, повтарящи се действия.

Ролята на детската градина, когато родител сигнализира за някакъв проблем с детето, учителите да наблюдават това дете, казва Павлина Ванова. Моят съвет като учител е, в такъв момент родителите да се отнасят с доверие, защото проблемите остават необхванати и често неоткрити в семейната среда. Учителите са първите помощници, които биха могли да насочат родителите към специалисти, които да диагностицират детето дали е аутист или става въпрос за допълнителните маркери, типични за други симптоми или нарушение на развитието. Родителят трябва сам да реши дали иска да се проведе изследване с неговото дете, но колкото по-рано започне диагностиката, толкова по-своевременно и качествено ще се работи върху симптомите, биха могли да се минимизират някои негативни проявления, касаещи аутизма.

Повече от интервюто можете да гледате в специално предаване по темата, тази вечер от 20.00 ч. по телевизия ТВ САТ КОМ.

Е. Граматикова