Първото и по-старо литийно шествие, извършвано от монасите, е това на Втория ден на Великден до Клувията, мястото, където е била скрита и намерена Чудотворната икона на Бачковския манастир. Шествието започва с песнопения от манастирския храм, където иконата се поставя в специална рамка-носилка и продължава през планината до църквата св.Архангели, намираща се в упоменатата местност, в непосредствена близост до скалната ниша, в която е била скрита светинята. В църквата се отслужва св.литургия. На вярващите се раздава курбан.
Хиляди са участниците в литията, не само от Асеновград и Пловдивско, но от цялата страна. Не са малко и хората, идващи всяка година за да подложат рамо под носилката или да съдействат по всякакъв начин в провеждането на празника. Всъщност става дума за своеобразна форма на подвижничество и служение на св.Майка.

Късно следобед иконата бива върната отново манастира с песнопения и придружена от вярващия народ. Преди внасянето й в обителта мнозина преминават под рамката, желаейки да получат още веднъж непосредствено благословението на Чудотворния образ.
Дълги години това е бил единственият случай на изнасяне на св.икона от манастира след намирането й. За последните 10 години с решение на Св.Синод на БПЦ, е изнесена три пъти: за измолване освобождението на българските медици в Либия, когато бе изложена съвместно с чудотворните рилска и троянска икони в катедралния храм Св.Александър Невски и по веднъж бе Изнасяне на Чудотворната Бачковска икона на Втория ден на Великден занесена за благословение във Варна и Силистра.

Второто литийно шествие се провежда 25 дни след Великден. Учредено е в памет на преотстъпването на църквата „Св.Богородица Благовещение” от манастира на град Асеновград, където е разположена, за нуждите на вярващите. Църквата се нарича още Рибната св.Богородица, заради чешмите с рибки на фасадата й. Преотстъпването е станало в началото на ХХв. В този храм се намира икона на св.Богородица известна с чудотворната си сила. Именно тази икона се носи от града до Бачковския манастир и обратно на Преполвение – средата от Великден до Петдесятница. Празникът е много почитан от вярващите от региона и страната. В миналото целият път, около десет километра, се е изминавал пеша с иконата на рамо, сега поради натовареното движение – това е част от пътя за Смолян – по шосето я носи автомобил. С пристигането в подножието на манастира отново се взима на рамо от вярващите и така се внася в обителта. На двора се отслужва молебен, прави се водосвет, иконата се излага в храма до „посестримата” си – Бачковската св.Богородица. На вярващите се раздава курбан, който в случая е постен – стар фасул. Надвечер, отново с тържествени песнопения, шествието се отправя към Асеновград.