На 4, 5 и 6 декември ще почетем светците Варвара, Сава и Никола.
Според народния календар тези 3 дни образуват празнично-обреден комплекс. Народът ни приема великомъченица Варвара и св. Сава като две „сестри” или като „слуги” на св. Никола. Много е разпространена поговорката: ”Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава.”
В южните краища на страната ни св. Варвара се почита като покровителка на шарката и други детски болести и затова през двата дни жените не похващат никаква домашна работа, за да не разсърдят светците. Те приготвят „благи пити” и намазани с мед ги раздават из махалата. Намазват челцата на децата с мед, за да не боледуват от „баба Писанка” (шарката).
Сред тракийското население вечерта срещу св. Варвара се нарежда първата кадена вечеря – „кадилка”. Стопанките изпичат обреден хляб, варят жито, като в него пускат зърна леща, грах и боб. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо „варварска свещ”.
Тя се запалва и през следващите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва, и после се пази през цялата година. Ако завали градушка, жените изнасят свещта и я запалват с вярата, че ще спрат стихията. Празничната трапеза се прекадява от най-възрастната жена в къщата. Тя вдига хляба високо, за да пораснат посевите високи. През първата кадена вечеря в огнището гори дебел пън, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, за да има богата реколта.
Рано сутринта на Варвара стопанките разпръскват варени царевични зърна на двора и ги ограждат с въже – за да не се губят кокошките из чуждите дворове. В Северна България на Варвара, Сава и Никулден се правят семейно-родови служби. Тогава се колят и курбаните за новите къщи, построени през изминалата година.
В източноправославната църква, 5 декември е посветен на светец мъж – Свети Сава (St. Sabbas). В българските представи, обаче, Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“ . На св. Сава се приготвят ястията за следващия голям празник – Никулден.
За Никулден най-типично е приготвянето на специално ястие – рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов, колак, Никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях раздава. Всеки трябва да хапне риба – “На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.
Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо “за здраве на къщата“, семейният обичай курбан.
Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята). В някои села в Пловдивско, на Никулден жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири)
Обредна трапеза:
На Света Варвара: на масата се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.
На Свети Сава: се приготвят ястията за Никулден
На Свети Никола: рибник (печен в тесто цял шаран), боб, сарми, обреден хляб
Именници в следващите няколко днис са:
4 декември – Варвара и производните;
5 декември – Сава, Савка, Славка, Слави, Слав, Владислав, Владислава;
6 декември – Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Нино, Кольо.
