Съвременният Ден на жената малко е изгубил или по-скоро променил първоначалното си значение. Днес той е по-скоро смесица между Деня на майката и Деня на влюбените, тъй като подаряваме цветя и подаръци задължително на мама и на любимата. А всъщност идеята за обособяване на международен ден на жената е свързана с паметните протести и искания за по-добри условия на труд от страна на жените. На 8 март 1857 г. в Ню Йорк работещи жени в шивашки и текстилни предприятия протестират срещу ниските заплати и лошите условия, в които работят. Две години по-късно същите тези жени създават своя първи работнически синдикат. През 1908 г., отново в Ню Йорк, жените организират шествие с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане, а вече и право да гласуват. Малко по-късно има демонстрации в Копенхаген, както и в Русия. Така може да се каже, че на 8-ми март имаме право да празнуваме борбеността на жените и силата да отстояват своите права.
У нас 8-ми март първоначално се свързва със социализма, правят се беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а 4 години по-късно е първото публично честване. След 9 септември 1944 г. Денят на жената започва да се празнува като общобългарски празник в предприятия и заводи, отчитайки приноса на жените в производството, културата и всички сфери на живота. След 60-тте години на 20-ти век вече празникът придобива голяма популярност и така до наши дни, когато вече едва ли има мъж, който ще забрави да поздрави жената до себе си на 8-ми март.
