Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Най-често понятието се отнася само за две от положенията на Слънцето – т.нар. зимно слънцестоене и лятно слънцестоене. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето.На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно. Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези слънцестоения се наричат равноденствия.
