В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден. Отговява се с петел или пиле.
На празника не се работи. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.
И на Петровден, както в по-голямата част на народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с магически характер.
Преди всичко това е жертвоприношението на петел, който според древните митологии, е знак на висшето, небесното, а така също е и соларен знак – той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.
