Традиционно 1 март, като всеки празник, е свързан с множество поверия и обичаи, които в по-голямата си част са забравени днес. Ясно е, че модерният човек е далеч от езическите практики на прадедите ни, но защо да не си припомним някои от любопитните вярвания, отнасящи се до този прекрасен пролетен празник.
Първата седмица на месец март се нарича още „Броеница“, тъй като по дните се гадае какво ще бъде времето през цялата година. В периода от 1-ви до 22-ри март всеки си избира определен ден и по него познава каква ще му бъде годината. Ако денят е слънчев, годината ще бъде успешна, а ако на избрания ден времето е лошо и вали, ще има трудности. Обичаят с окичване на мартеници е добре известен на всички. Той символизира здраве, както и предпазва хората от болести и уроки. Белият цвят на мартеницата символизира мъжкото начало, а червеният – женското. Мартеницата трябва да бъде усукана, както момите се усукват около момците. Според поверието неомъжените моми закачат мартениците от ляво, за да бъде до сърцето, а омъжените момичета трябва да вържат на ръката. Ергените пък носят мартениците си с разчепкани краища, а зрелите мъже носят мартеници, които са изрязани до възела, за да не се „развяват“ по седенките. На 1-ви март се гонят злите сили, като се пали огън и сметта на двора се изгаря, а след това всички прескачат жаравата.
Поверия
Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.
Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
