На 4 март се навършиха 1152 години от основаването на Българската църковна институция. На тази дата през 870г., по време на Осмия вселенски събор в Константинопол, е призната автокефалността на Българската църква.
Вселенският събор бил свикан за да се уредят възникнали проблеми между Изтока и Запада и най-вече да бъде решен църковният статус и принадлежността на новопокръстения български народ.
Принадлежността му била камък на раздора между Рим и Константинопол заради стратегическото местоположение и юрисдикцията на Българската държава. Този проблем бил разрешен на извънредно заседание на Константинополския събор, състояло се на 4 март 870 г., на което присъствали и представители от България.
Статута си на автономна архиепископия Българската църква запазила чак до 917 г., когато след победоносните войни нацар Симеон Константинополската патриаршия й признала статут на патриаршия. Пръв глава на новосъздадената автономна Българска архиепископия става архиепископ Георги.
Предполага се, че седалището на архиепископа е било в столицата Плиска, където и досега стоят основите на величествена катедрала – Голямата базилика, една от най-големите в християнския свят по онова време. Там е намерен и пръстенът с името на архиепископа. Архиепископ Георги остава на върха на Българската църква докъм 885/886 г., когато на поста го сменя архиепископ св. Йосиф Изповедник.
