Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г. От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място.
След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви.
В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември. В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради. Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
