АВТОР: ИРИНА ИВАНОВА
С деня на Св. Варвара се дава началото на трите последователни християнски празника – Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) и на зимните празници.
Народът ни възприема Св.Варвара като покровителка на болестта шарка. За това на този ден не се споменава това име. А за да я умилостивят старите хора са я наричали Баба шарка, Лелята и други такива епитети.
По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярва се , че в зърната на царевицата е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита или постна, содена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив живота.
В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади за здраве и плодородие.
На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежки моменти и бедствия.
Трапезата за празника е постна, тъй като 4.12 се пада по време на Коледния пост.
В Православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.
