Какво трябва да се случи, за да се вземат мерки срещу бездомните кучета, които без причина, агресивно нападат хора, пита Катя Янчева, баба на момченцето, което вчера бе нападнато от три скитащи кучета в асеновградския квартал Баделема.
„Много сигнали станаха вече по проблема, подадени до общината. Питам кмета – какво трябва да стане още, за да се вземат някакви мерки? Нека да помисли за всичките тези неща? Пък да дойде кмета заедно да отидем на работа. Да види как слизаме сутрин за работа. Да го попитам: неговото дете ако беше? Това са ни тук на Баделема нещата – осветление, кучета, транспорт и – нищо!“.
Не е нормално едно пораснало вече, 11- годишно дете, да не може да отиде само и спокойно до близкия магазин, казва Катя Янчева. Да се страхуваме, че можем да бъдем нападнати.
„Детето тръгна за близкия магазин, нямаше и две-три минути и чух писъци, крясъци, неговия глас чух и не разбрах как станах и кога стигнах до там. Губят ми се минутите. Когато стигнах до него, детето беше долу на земята, много изплашено, три по-големи момиченца и една баба, с един голям кол, бяха подгонили кучетата. Това бяха три кучета, едно голямо и две по-малки. Той лежеше на земята. Не беше ухапано, но беше много изплашено. Обадих се на тел. 112, потърсих и кмета, казаха че бил в отпуска. Обади ми с една жена от общината, не помня името ѝ, която ме попита дали детето е ухапано, обясних й че не е. Тя предложи да ми помогне да идем до болницата за медицинско, ами на мен не ми трябва медицинско. За какво ми е медицинско?“
Въпреки, че не се е стигнало до вадене на медицинско, което вероятно щеше да се случи, ако детето беше ухапано, то стресът сам по себе си е достатъчен, казва Катя Янчева. Децата от квартала сега се страхуват да ходят само до близкото магазинче, а решение на проблема в близко бъдеще, сякаш не се вижда на хоризонта.
