Според народните вярвания, денят, посветен на Св. Атанасий Велики, бележи средата на зимата, затова на места празникът се нарича и „Среди зима“.
В народните вярвания Св.Атанас е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква “Иди си зимо, идвай лято!”
Денят е наричан също и Втора Коледа – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, в който се прекратяват годежите и сватбите.
Атанасовден, както и Антоновден, се почитат от ковачи, железари, ножари и налбанти, но са празници и на побратимяването, тъй като в народните представи Андон и Атанас са близнаци. Други народни предания твърдят, че братята са господари на чумата и на други болести.
За предпазване от болестите в Тракия колят черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз, раздава се на съседи и близки против болести. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила.
Тъй като празникът тази година е в четвъртък (т.е. не е сред дните за пости сряда и петък), на трапезата може да присъстват и свинското месо, кървавица, пача, различни месни деликатеси.
В някои части из България на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие.
