Между 7 септември и 10 октомври 2021 г. у нас се проведе 18-ото поред преброяване на населението и жилищния фонд. Обработването на информацията от него отне доста време, а Националният статистически институт я оповестява периодично спрямо различните направления на изследването. Така става ясно и как сме самоопределили здравето си, попълвайки анкетите. Обобщената информация показва, че най-голям е относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – това са над 2 млн. и 700 хил. души или близо 46%. В много добро здраве се определят малко повече от 24% от анкетираните или почти 1 млн. и 600 хил.души. След тях са тези, които оценяват здравето си като задоволително – около 18% и малко над 1 млн. души. Има и такива, според които здравето им е лошо и много лошо – те са между 1% и 4%.
„Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата“, казват от НСИ. Така излиза, че мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро в сравнение с жените. Не е чудно, че с повишаване на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо.
Към 7 септември 2021 г. малко над 150 хил. души, или 2.6% от населението са отговорили, че са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Близо 655 хил. лица са имали призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане към същата дата.
