Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Със смъртта си Божият Син изкупва греховете на човечеството, а възкресението му ни дава надежда за живот след смъртта. На този ден всеки християнин вярва, че доброто може да надделее над злото, правдата над неправдата, светлината над тъмнината. Преди полунощ се отслужва тържествено богослужение. „И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: „Воскресение Твое, Христе Спасе…“. Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма, обикаля около църквата и се спира пред портите. При обявяването на Възкресението свещеникът изнася от храма запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, както става при слизането на Благодатния огън в храма „Св. Възкресение“ в Йерусалим. Великденският поздрав е обичай, разпространен сред православните, древноизточни и други християнски общности, които се поздравяват в първия ден на Великден. Правилният поздрав на български език е „Христос Воскресе!“ (пише се със „с“, а не със „з“). Това е форма, която е запазена е от старобългарски и има за цел да внушава древност и величие. Не се подчинява на правилата на съвременния книжовен български език, на който би трябвало да е „Христос възкръсна!“. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Иисус Христос. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо. Момите и момците на Великден се появявали с новите си дрехи. Великден се празнува в продължение на три дни, играят се хора на мегдана и се пеят обредни песни.
На Великден именици са: Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Витан .Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Воскресе“. Екипът на ТВ САТ КОМ честити празника на всички българи. „Христос Воскресе!“.
