За Андреевден народът ни има много вярвания и обичаи, в зависимост от различните региони. Варират и различните наименования на празника – Андреювден, Андрея, Ендрин, Едрей, Мѐчкинден и др. На места се счита, че от този ден, е началото на същинската зима, но още по-разпространено е вярването, че, от Андреевден, денят започва да расте-с по едно грахово или просено зърно.
От тук и обичаят-в ново гърне да се варят различни зърна – боб, леща, грах, царевица, жито, за да наедреят. От зърната се дава на домашните животни, за да се плодят, а останалото се изяжда от домочадието. На този ден се почитат и новоомъжените през годината булки, за да пълнеят с нови рожби, както едреят зърната и както расте деня. Има поверие, че когато се събудиш сутрин на Андреевден, първата част от тялото си, която докоснеш, ще едрее най-много през годината.
Друго поверие гласи, че мечка изяла вола, с който Свети Андрей орал, той се ядосал, хванал звяра и го впрегнал да оре. Заради това Свети Андрей се счита за повелител на дивите животни и най-вече на мечките. По българското Черноморие светецът е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.
На Андреевден не бива да се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат дрехите.
