Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар.В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалена, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот.Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като “Възкресение и Живот”, Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.Лазарките са момичета и девойки, пременени в народни носии, които обикалят къщите, пеят лазарски песни, играят хора и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопаните ги даряват с яйца,които лазарките ще боядисат за Великден.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
